.

Без изобщо да е обезкуражен, Ибн Хазм търси убежище в Шатиба (Хатива). Там той намира достатъчно сигурност и спокойствие, за да напише прекрасната си книга за любовта  „Огърлицата на гълъбицата" („Таук ал-хамалш"), която съ­щевременно е дневник на житейския му опит, в който той разкрива, между другото, една рана, пазена в тайна дотогава - младежката му любов към осиновената дъщеря на родите­лите му. Той остава верен докрай на делото на достойните Омаяди като единствена законна династия. Той е най-твър- дият поддръжник на принц Абд ар-Рахман V, който успява да се възкачи на трона под името ал-Мустазхир през 413/1023 г., а Ибн Хазм става негов везир. Уви, за кратко! Два месеца по-късно, през февруари същата година, ал- Мустазхир е убит, а Ибн Хазм отново е отстранен от Кор- дова. Цялата надежда за една омаядска реставрация отсега нататък е загубена. Ибн Хазм се отказва от всякаква поли­тическа дейност и от този момент се отдава на науката. Напуска този свят през 454/1063 г.

2. С книгата, която озаглавява „Огърлицата на гълъби­цата", Ибн Хазм се нарежда сред адептите на този платони- зъм на исляма, в който той има като виден предшественик Мухаммад Ибн Дауд Исфахани (ум. 297/909 г.), за чиято творба - прочутата „Китаб аз-зухра" съобщихме по-горе (гл. VI, 6). Допустимо е в библиотеката на замъка Хатива Ибн Хазм да е разполагал с копие от книгата на Ибн Дауд Исфа­хани. Той се позовава недвусмислено на пасажа от книгата, в който Ибн Дауд прави алюзия за платоничния мит от ,£1ирът". „Някои адепти на философията са считали, че Бог е сътворил всеки дух, давайки му сферична форма; после Той го е разделил на две части, полагайки всяка половина в едно тяло." Тайната на любовта е съединението на тези две части в тяхната първоначална тоталност. Идеята за предсъването на душите е впрочем недвусмислено утвърдещн хадис на Пророка. Ибн Хазм се позовава на него, [почита да го тълкува в смисъла на съединението, що ся до висшия елемент на отделените и разпръснати този свят; става дума за едно сродство между подти- оито ги движат и които са се появили от тяхното цествуване във висшия свят. Любовта е взаимното жаване на формата, която ги завършва окончателно, гото търси своето подобие. Любовта е едно духовно ie, едно взаимно сливане на душите. ikoto до причината, поради която най-често се про- юбовта, анализът, който Ибн Хазм ни дава за нея, 1влява една чиста реминисценция на „федър" на Пла- зи причина е „една красива външна (захир) форма, 'О душата е красива и желае страстно всичко, което е ), и е предразположена към съвършените образи, да един такъв образ, тя се установява над него; а ако >азпознае в този образ нещо от собствената си при- I е подложена на неудържимо привличане към него и се извършва любовта в истинския смисъл. Но ако не iae отвъд образа нещо от собствената си природа, i привързаност не отива отвъд формата". Важно е да шм един такъв анализ при Ибн Хазм, който е захири зотерист в каноничната материя, привързан към ут- ването на буквата, на външното), редом с разсъжде- о това: „О, скрита перла под човешката форма!" „Аз [ една човешка форма, но когато медитирам по-дъл­го че тя ми изглежда тяло, дошло от небесния свят на е." Това са мисли, които би могло да се срещнат при icmu като Рузбехан от Шираз и Ибн Араби, внимава- възприемат всяка външност като „теофанична фор- заницата между едните и другите е следователно неясна; от двете страни външността става появява- зва е нещо, което трябва да помним в случая със за- г на теолога Ибн Хазм.

арабиста А. Р. Никъл сме задължени същевременно 1вото издание на арабския текст на книгата на Ибн Дауд